Проф. Иво Христов: Не виждам реално желание за край на войната в Украйна

Проф. Иво Христов заяви в предаването „Лице в лице“, че моделът, изграден в България през последните 36 години, не може да бъде променен за кратко време. Според него олигархичната система е дълбоко заложена в държавното управление след 1989 г., а нейното премахване би означавало цялостна промяна на политическата и икономическата структура на страната.

Той смята, че подобна трансформация не е в интерес нито на политическите и икономическите елити, които се възползват от настоящия модел, нито на западните партньори на България. По думите му страната е по-лесна за управление чрез зависим политически елит, а в самото общество липсват достатъчно силни социални групи, способни да предизвикат реална промяна.

Според Христов България, както и други държави от бившия Източен блок, се намира в рамките на определени геополитически ограничения, формирани след края на Студената война. Той подчерта, че всяко българско правителство може да действа единствено в тези рамки, като се стреми да защитава националния интерес, без да излиза извън зададените стратегически параметри.

По думите му досегашните управляващи не са използвали дори наличното пространство за самостоятелни решения, докато настоящото правителство прави опит да води политика в рамките на съществуващите геополитически условия. Според него това би било от полза за страната, ако бъде реализирано успешно.

В международен план проф. Христов изрази мнение, че дипломатически диалог с Москва е възможен, ако бъдат предприети стъпки за намаляване на военното напрежение между НАТО и Русия. Той счита, че причините за войната в Украйна трябва да се разглеждат в по-широк исторически контекст, включващ развитието на отношенията между Русия и Запада през последните две десетилетия.

Според него настоящият конфликт е част от по-мащабно геополитическо противопоставяне, свързано със запазването на глобалното влияние на Запада. Христов изрази тезата, че крайната цел е отслабването на Русия и пренареждането на световния баланс на силите, включително във връзка с нарастващото значение на Китай.

В заключение той коментира, че светът постепенно се насочва към оформянето на два големи противопоставящи се блока. По думите му САЩ все повече насочват стратегическото си внимание към Китай, докато европейските държави в НАТО са насърчавани да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана.