18 юли – Годишнина от рождението на Васил Левски

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово с името Васил Иванов Кунчев. След ранната смърт на баща си още като юноша поема отговорност за семейството. Учи в Карлово, а по-късно става послушник и приема монашеството под името Игнатий в Сопотския манастир.

През 1862 г., вдъхновен от Георги Раковски, заминава за Белград и се включва в Първата българска легия. Там получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в България, където известно време работи като учител. По-късно става знаменосец в четата на Панайот Хитов и участва във Втората българска легия.

След поредицата неуспешни чети и легии Левски стига до извода, че свободата не може да бъде извоювана единствено от емиграцията. Според него подготовката за въстание трябва да започне вътре в България чрез изграждането на тайна революционна организация, която да обедини народа.

През 1868 и 1869 г. той извършва две обиколки из българските земи. По време на втората създава първите революционни комитети в градове като Плевен, Ловеч, Карлово и Сопот. Така поставя основите на Вътрешната революционна организация.

От 1870 г. Левски посвещава живота си на разширяването на комитетската мрежа. За сравнително кратко време изгражда десетки тайни комитети в цялата страна, свързани чрез строга конспиративна система. Под негово ръководство организацията подготвя народа за общонародно въстание.

През 1871 г. Левски изработва устава на организацията, известен като „Нареда“. В него защитава идеята за свободна и независима България, основана на демократична република, равенство между всички граждани и справедливост независимо от народност и вероизповедание.

През 1872 г. след Общото събрание на Българския революционен централен комитет Левски получава широки правомощия да ръководи революционната дейност в страната. Малко по-късно обаче обирът при Арабаконак, организиран от Димитър Общи, води до масови арести и разкриване на голяма част от комитетската мрежа.

Опитвайки се да спаси архивите на организацията, Левски е предаден и заловен в Къкринското ханче край Ловеч. След съдебен процес в София е осъден на смърт и обесен на 18 февруари 1873 г.

Васил Левски остава в българската история като Апостола на свободата – човекът, който поставя основите на организираното националноосвободително движение и посвещава живота си на идеала за свободна, независима и демократична България.