В третата част на поредицата Бай Иван отново заминава на почивка с надеждата този път всичко да мине гладко, но отново се стига до пълен провал.

Той е типичният образ на стереотипния български „чобанин“ – човек, за когото трудът, знанието и науката нямат особено значение. В неговия свят най-важни са самочувствието, мезетата и алкохолът. Бай Иван има мнение по всичко и винаги смята, че някой друг е виновен – било то времето, правителството или „системата“. В неговите очи хора като него никога не носят отговорност.

Животът му се върти около две основни неща – ядене, сякаш утре няма да има, и пиене, докато днешният ден не се разтвори в забрава. Въпреки пренебрежението към работата, той успява да изкарва достатъчно пари, за да продължава същия цикъл от запои. И винаги се намират хора, които го смятат за „свестен човек“ и му дават работа. Когато има пари – има и веселие, и бутилки. Когато парите свършат – Бай Иван се превръща в трагична фигура, която очаква помощ от света, без сам да е давал такава.

Той не е сам. Около него има подобни „весели“ приятели – странни житейски персонажи, споделящи същата страст към ракията. Заедно те тръгват на това, което наричат „почивка“, но още от началото всичко се разпада. Дори най-обикновени ситуации се превръщат в хаос – спорове за леглото, битки за място до минибара, а ресторантът се превръща в сцена на абсурд, където храната се третира като стратегически запас.

В крайна сметка всяка тяхна „почивка“ завършва по един и същ начин – с пълен провал и още една глава от безцелния цикъл на Бай Иван.