След 30 години бивш клас се събира отново, за да види как животът е променил всеки и какви неизказани истини още тежат между тях.

„КЛАС 90“ типично за българското кино се колебае между комедия и драма – и точно в това напрежение се ражда неговият смисъл. Опитът да се разсмееш, докато говориш за сериозни житейски теми, създава усещане за „филм за живота“, в който хуморът и болката съжителстват неудобно, но естествено.

Филмът проследява как хората се променят с времето. Младостта е изпълнена с мечти, очаквания и вяра, че животът ще „подреди нещата“. Но след 30 години реалността изглежда различна – повечето надежди не са се сбъднали по начина, по който са били очаквани. Това води до разочарование, но и до един по-тих, по-тежък вид приемане.

Ако в началото човек е бил една личност, след десетилетията той вече е друг – оформен от избори, пропуски, компромиси и случки, които понякога не харесва. Възниква неизбежният въпрос: какво съм направил и какво съм изпуснал? Когато се направи равносметка, част от нещата носят удовлетворение, но други вече не могат да бъдат променени. И остава единствено приемането на това, което е станало реалност.

Филмът поставя и въпроса доколко живеем истински в настоящето и доколко сме затворени в собствения си вътрешен свят. Всеки носи различно отношение към живота и различна способност да приема ударите му – някои по-леко, други с трудност, но всички с различни белези.

Когато класът се събира, първоначално между хората има дистанция. Липсва близост, липсва език за разговор. Но с времето, чрез споделени спомени и неизказани истини, се появява връзка. Тайните, които дълго са били скрити, стават общи и това странно сближава хората, които доскоро са били почти непознати един за друг.

Сред героите има и човек на висока позиция – министър – който показва, че дори постигналите „успех“ не са освободени от съжаления и вътрешни празнини. Зад фасадата на властта стои личен живот, пълен с компромиси и пропуснати избори.

В крайна сметка филмът поставя под съмнение не само отделните решения на героите, но и самата идея за правилен път. Различните ценности водят до различни истини – и това, което за един е успех, за друг може да е загуба.