В „Играта на играчките 5“ историята поставя героите в нова ситуация, в която те се сблъскват с появата на силна технологична конкуренция – модерен детски таблет, който бързо привлича вниманието на децата и измества интереса към класическите играчки като Баз Светлинна година и каубой Уди.

След събитията от предишните филми, Уди и Баз вече са при новата си собственичка Бони, след като първият им стопанин Анди е пораснал и постепенно е загубил интерес към играчките си. Въпреки че героите са намерили нов дом, спокойствието им е краткотрайно.

В детската стая на Бони се появява нова играчка – интерактивен таблет във формата на жаба, наречен Лилипад. Той е създаден специално за малки деца и предлага съвсем различен начин на игра, основан на технологии, който бързо засенчва традиционните играчки. Лилипад има собствено разбиране за това какво е „най-добро“ за децата и поставя под въпрос мястото на старите играчки.

Това води до конфликт между класическото въображение и новото дигитално забавление. Играчките трябва да разберат дали стойността на игрите, историите и емоционалната връзка с децата може да надделее над привлекателността на екраните и технологиите. Основният въпрос е дали Уди, Баз и останалите ще успеят да си върнат вниманието и любовта на Бони.

Филмът запазва характерните си емоция, хумор и топлина, които правят поредицата успешна вече десетилетия, като в същото време въвежда нова тема – сблъсъка между въображаемата игра и съвременните технологии.

С бюджет от около 250 милиона долара, това е една от най-скъпите анимации за времето си. За филма е създадена и специална песен от Тейлър Суифт – „I Knew You Were Trouble“ (в контекста на текста се споменава „I Knew You Were Trouble / I Knew You Were Trouble“).

Измисленият таблет Лилипад е вдъхновен от реални устройства за ранно детско обучение като LeapFrog.