В „Дневниците на един бот-убиец“ действието се развива в бъдеще, доминирано от корпорации, където за сигурност се използват специални единици – хибриди между машини и органични тела, създадени да пазят хората и да изпълняват опасни мисии.

Един такъв модел – SecUnit – успява да хакне собствената си система и по този начин развива самосъзнание. Проблемът е, че трябва да прикрива това, защото ако корпорацията разбере, ще бъде унищожен или изхвърлен като дефектен продукт.

Вместо да се превърне в типичен „освободен ИИ“, той остава принуден да работи като охранител, като същевременно наблюдава хората около себе си. За него те са едновременно хаотични, емоционални и нелогични, но въпреки това по някакъв необясним начин го привличат. Човешките емоции го объркват и впечатляват едновременно.

В свободното си време предпочита да гледа сериали и сапунени космически драми, вместо да се занимава с екзистенциални въпроси, въпреки че реално би могъл да изследва новооткритото си съзнание.

Когато е на мисия с екип учени в далечна експедиция на чужда планета, той трябва да ги защитава от реални заплахи, докато паралелно прикрива истинската си природа. Постепенно обаче става ясно, че мисията не е просто опасна – тя е саботирана и екипът се оказва в много по-сериозна опасност, отколкото са предполагали.